Kamelini Montessori
Коя е Монтесори?
Завършва медицинския факултет на Римския университет и става първата жена – доктор в Италия. Тя проявява интерес към образованието докато се занимава с бавноразвиващи се деца. След завръщането към университета, където продължава образованието си, през 1904 година започва дейността си с нормални деца. В изследването си Др. Мария Монтесори забелязва спесифични особености свързани с различните нива на развитие на децата. Тя изразява становище, че училище, изградено внимателно с цел да удовлетвори нуждите и интересите на детето ще е по-ефективно, защото няма да противоречи на човешката природа. Монтесори обучава учителите как да „следват детето” чрез внимателно наблюдение, позволявайки му да разкрие силните си черти, слабости, интереси и страхове; и да разработват стратегии, които най-добре да подпомогнат равитието на човешкия потенциал у детето. Този фокус към детето като цяло подтиква Др. Монтесори към изграждане на един друг вид училище, много по-различно от традиционната – ориентирана около възрасния класна стая. За да подчертае тази разлика тя нарича първото си училище: “Casa dei Bambini” (Дом на детето). Има нещо много мъдро в подбора на думите, това че Монтесори класна стая не е помещение където управлява възрасния, а е внимателно подготвена среда, създадена да подпомогне развитието на независимостта и усещането за лична сила у детето.
За кого е?
Системата на Монтесори успешно е прилагана при деца от 2 ½ годишна възраст нагоре без значение на социално – икономическото, емоционалното, умственото и физическото им ниво. Училището на Монтесори се гради на убеждението, че интелекта не е константа придобита по рождение, и че човешкия потенциал съвсем не е ограничен, както понякога изглежда при традиционното образование. Знаем че всяко дете е завършен индивид по своему. Дори в най-ранната си възраст, децата заслужават пълното и искренно уважение, каквото заслужават и техните родители. Уважението ражда уважение, а също така създава и най-добрата среда за образованието. Успехът в училище е пряко свързан с това до колко децата вярват в способностите си на независими личности. Ако можеха да говорят, дори най-малките биха казали: „Помогни ми да се справя сам” Системата при Монтесори позволява на децата да развият пълноценно ниво на независимост и самодисциплинираност, които стават модел за създаване на добри трудови навици и чувство за отговорност за цял живот. Децата се научават да се гордеят с добрите си постижения. Училището Монтесори третира всяко дете като уникален индивид. Децата се учат със собствено темпо и по начини, които позволяват да разкрият и разгърнат собствения си талант и умения. Научавайки правилните отговори, би могло да помогне на детето да завърши училище, но да усвои умението да се учи самостоятелно през целия си живот ще му бъде от помощ навсякъде. Монтесори учи децата да мислят а не просто да запомнят, възпроизвеждат и забравят. Общественото мнение в България е заблудено донякъде от консервативното становище, че Монтесори е само терапия за болни деца, а в същото време повече от 20 000 училища по света прилагат успешно системата като алтернатива на традиционните образователни методи.
Какво е Монтесори?
Това е система за образование с два основни аспекта: философия за растежа на детето и обосновка за напътствие на този растеж. Базира се на необходимостта в развитието на детето от свобода в определени граници и внимателно подготвена среда, която да му даде възможност за допир с предмети и практика, чрез която да развие интелекта, а също така физически умения и психологически заложби. Изградена е да се възползва от уникалната възможност на децата да се самомотивират и да развиват собствения си талант. Децата се нуждаят от възрастните да открият възможностите в живота им, но те сами трябва да отговорят на тези възможности. Основни принципи в образованието по метода на Монтесори са: - Децата да бъдат уважавани като личности. - Децата притежават необичайната чувствтителност и умствени способности да поглъщат и се учат от средата си за разлика от възрастните както в качествен, така и в количествен аспект. - Най-важните години от растежа са първите шест години, когато несъзнателното изучаване постепенно се превръща в осъзнато. - Децата безкрайно обичат и се нуждаят от целенасочен труд (игра). Детето за разлика от възрастния не се труди за печалба или за да завърши започнатата дейност , а заради самата дейност. Мария Монтесори определя „всеобщите признаци на детството” като резултата от наблюденията си на деца от различни етноси и на различни нива от развитието им. Тези признаци могат да бъдат обобщени както следва: - Всички деца притежават „попиващи” умствени способности - Всички деца минават през „чувствителни периоди” - Всички деца желаят да се учат - Всички деца се учат в процеса на игра (труд) - Всички деца искат да са независими
По какво се различават Монтесори и традиционната образователна система:
- Детето е в центъра на внимание, а не учителя
- Детето само определя темпото на обучението си. Напредъкът не се диктува от средните постижения на класа или от поставените от системата изисквания.
- Материалите и упражненията при Монтесори са създадени така, че сами да покажат на детето кога е постигнало целта и кога има нужда от повече работа за постигането и. Автономността на учебния процес по този начин премахва чувството за неуспех или срамът който то може да изпита в клас, където учителят преценя и съпоставя учениците един срещу друг. Не е необходимо детето да се съревновава за да добие умения просто за идеята да го направи.
- Указания от учителя се дават само при необходимост. В останалото време детето е насърчавано да работи самостоятелно, като по този начин изгражда това си умение.
- Подредбата на класната стая при Монтесори не включва бюро за учител и чинове за ученици. Типични за обстановката там са добре подредени рафтове с красиви материали с които децата могат да се упражняват през целия ден.